Практика

Милиони хора страдат от паническо разстройство, т.н. паника. Броят на заболелите расте непрекъснато. През 21 век заболеваемостта ще продължава да нараства и ще се превърне в един от най-сериозните проблеми на медицинската практика. Средно от 20 души, преминали през кабинетите на практикуващите лекари, 1 страда от паника, като 75% от случаите са жени. Боледуват всички слоеве на обществото независимо от финансовото и социално положение, професия, раса, образование или възраст. Даже осигурените и свръхзадоволените не са пощадени от това заболяване, защото те изпитват непрекъснато напрежение в стремежа си да се държат на висотата на положението си. Клиничната картина е драматична, защото е свързана с изливане на адреналин и функционално въвличане в патологията на важни за човека органи и системи (сърдечно-съдова, дихателна, стомашно-чревна, ендокринна, имунна и други). Пристъпът от паника се получава внезапно и се изразява в задушаване, липса на въздух, болки в гърдите, сърцебиене, световъртеж, главозамайване, гадене, треперене, студена пот, премаляване и силен страх от смърт или полудяване. Когато излезе на чист въздух или легне на спокойствие, постепенно болният се успокоява, бурята отминава и след минути или най-много час симптоматиката отзвучава. В началото тези пристъпи са редки, възникват по определен повод, но по-късно зачестяват и се явяват без повод. Поради страх да не се появи пристъп на улицата или на работа заболелите най-често напускат работа и се изолират вкъщи, стават доброволни затворници. Паниката се среща най-често при хора с генетична обремененост, но значение има и структурата на личността, формирана по време на детството и младежкия период. Прекараните психотравми като насилие, бедствие, катастрофи, загуба на любим човек и други, както и натрупаният с годините стрес, имат голямо значение. Страдащите от това заболяване стават затворени, самовглъбени и напълно зависими от болестното си състояние. Независимо от драматичната симптоматика заболяването е напълно излечимо. Лечението трябва да бъде комплексно и да се води от психотерапевт. Психотерапевтът, в партньорство с пациента, трябва да разкрие истинските причини за заболяването и да подбере най-подходящите психотерапевтични методи и медикаментозна терапия. Медикаментите позволяват в стартовите етапи на лечение пациентът да се успокои и да бъде в състояние да реагира адекватно. Много важно е пациентът да направи важен избор да реши дали да изживее живота си в стрес и страхове, или да се научи да владее нервите, емоциите и поведението си. Много важна е и подкрепата, която заболелият получава от своето семейство и от близките си приятели. След психотерапевтичния курс пациентът става друг човек научава се да ръководи емоциите си, да превъзмогва страха си и да се движи в обществото…

Генерализираното тревожно разстройство се характеризира с тревожност, която е постоянна, неопределена и без повод, като продължава не по-малко от шест месеца. Често няма ясно изразен провокиращ фактор или ситуация. Този вид тревожност се приема като “свободна плуваща тревожност” и протича с напрегнатост, раздразнителност, треперене, стягане на мускулатурата, тежест в епигастриума, тревожни мисли и опасения, предчувствия за провал, неуспех и бедност, страхове за собствения живот или за живота на близките, безпокойство за бъдещето, за старините и смъртта. Заболелият е непрекъснато в движение, има тревожни мисли и никога не може да се отпусне спокойно. Той винаги е напрегнат, изнервен и раздразнителен и за всичко мисли най-лошото. Заболяването се наблюдава по-често при жените и започва в млада възраст. Свързва се с предишни хронични психотравми и сериозни нарушения в социалните взаимоотношения. Това тревожно състояние е едно от най-честите невротични разстройства, но е благодарно за лечение, защото, когато правилно се диагностицира и лекува, резултатите са много добри. Като типичен случай с генерализирана тревожност представяме нашата пациентка К.М., на 55 г. от гр. П. От години наред тя спи лошо, сънищата й са тревожни и кошмарни. Тревожи се непрекъснато за дребни неща и мисли най-лошото за близките си, например, че не са добре със здравето или че не са достатъчно спокойни в семействата си. Ако са на път, с часове се тре-вожи дали ще се върнат живи и здрави. Преживява всяка неудача, свързана с близките си и непрекъснато насочва вниманието им към опасностите, които може да им се случат. След смъртта на съпруга си К.М. станала още потревожна и неуравновесена. Всеки неуспех в нейното семейство или в семействата на децата й, които живеят отделно, тя приема като собствена драма и активно се меси в техния личен живот. Напрегнатата обстановка се изостря още повече, когато синът й катастрофира и остава инвалид. Напоследък е още по-разочарована от живота поради това, че не се съобразяват с нейните препоръки и наставления. Нашата диагноза генерализирано тревожно разстройство се потвърди във времето. Неколкократно сме провеждали лечение както с медикаменти, така и с различни видове психотерапия. Пациентката се повлиява добре от психотерапевтичните сеанси, но при нови проблеми отново декомпенсира. На практика пациентката се нуждае от постоянно наблюдение и от периодични срещи с психотерапевт, за да овладява евентуална нова декомпенсация…

Напоследък някои наричат социофобията “болестта на невидимите сълзи”, защото пациентът на всяка цена се стреми да скрие своето тревожно състояние. Хората, които страдат от такова заболяване, избягват ежедневна обществена дейност, общуване с непознати хора, излизане на сцена, полагане на изпити или говорене пред публика. Това заболяване е често и започва още от детска възраст или от юношеството. Наблюдава се и страх от изчервяване. При артистите се среща сценична патологична треска, свързана със страха, че може да изпуснат или забравят някаква реплика. Хиляди музиканти, певци, актьори и ученици изпитват притеснение при публични изяви, но докато човек е способен да преодолява страховете си, може да е спокоен, че се касае не за болест, а за временно безпокойство. Даже има становище, че когато т. н. сценична треска е налице и човек е силно възбуден и напрегнат преди изявата, необходимата мобилизация е подобра и той се представя по-успешно. За социофобия говорим, когато се губи контрол върху страха, което води до вцепеняване, треперене, изпотяване, сърцебиене и задух. Това обяснява и честия алкохолизъм при артистите, които се опитват да преодоляват сценичната патологична треска с поемането на алкохол.

Имахме пациент Р.М., 35 г. от гр. П, който беше болезнено страхлив от сцената, но по професия трябва-ше всяка вечер да преодолява своите страхове и да застава пред публика. Изглеждаше изключително обигран и непринуден, на вид притежаваше неизчерпаемо чувство за хумор и светкавични реакции за импровизация. Винаги излизаше блестящо от най-заплетените ситуации на сцената и всички му се възхищаваха. Никой дори и не подозираше, че този човек има ужасна фобия. Преди да излезе пред публика, той се разтреперваше, изпотяваше, главата му “бръмваше”, стомахът му се свиваше и непрекъснато му се повръщаше. Налагаше му се по няколко пъти да посещава тоалетната. Успяваше да се овладее само с огромно усилие на волята. Всяка сценична изява за него беше едно истинско предизвикателство. Благодарение на нашите усилия и компетентна помощ артистът преодоля смразяващия страх и сега по-спокойно пристъпва към репликите си на сцената. След 28 комплексни психотерапевтични процедури, комбинирани с медикаментозно лечение, патологичният страх прие формата на нормална сценична треска, която не смущаваше повече артистичната му дейност…

Посттравматичното стресово разстройство се признава като клинична диагноза от 1980 г. Симптомите на посттравматичното стресово разстройство са с продължителност повече от 1 месец. Причините за това състояние все още не са напълно изяснени, а протичането му е непредвидимо. Основните симптоми са добре очертани. Касае се за често заболяване, което се наблюдава след произшествия, злополуки и природни бедствия, но за разлика от ОСР, при ПТСР има закъснял или протрахиран отговор на стресови събития и патологията има дълготрайно развитие. Месеци, дори години след първичната психотравма, хората с това заболяване остават неспокойни и лесно изпадат в паника, имат кошмари, а когато си спомнят за събитието, го преживяват отново. Всичко, свързано с психотравмата – звук, миризма, песен може да предизвика силно разстройство. Тези реакции са нормални непосредствено след събитието, но когато продължат, могат да доведат след себе си и други проблеми. За да се откъснат от страшните спомени, тези хора обикновено избягват отключващите ги дейности и така се превръщат в затворници вкъщи. Те често се отчуждават от семействата, не контактуват с външни хора, избягват да гледат телевизия и да слушат радио, за да не бъдат споменати подобни стресови ситуации. Всеки спомен за психотравмата води до страх или непрестанна тревожност и депресия, а сънищата често стават кошмарни. Емоционалните реакции към околния свят са притъпени, сякаш той не съществува. Пациентите не се чувстват радостни, не изпитват удоволствие от контактите с хората и избягват общуването. Терапията е трудна ако нещата са задълбочени и сетивата – силно изострени. Терапевтичният план предполага широка гама от психотерапевтични методики, но винаги се започва с т. нар. “вентилация на емоциите”, което значи да се даде възможност на пациента да говори за преживяното и да отреагира многократно драмата, която го е потресла. Постепенно симптомите отшумяват и състоянието се подобрява без особени последствия…

При това състояние има нарастваща тревожност и страхови изживявания, но тук се засягат мисленето и волята. Най-характерни са натрапливите представи, натрапливите мисли, страхове и действия, чиято безсмисленост болният осъзнава, но въпреки критичното си отношение не е в състояние да се противопостави на натрапливите страхове. Болният възприема натрапливостите като изживявания или подтици, които идват от самия него, а не отвън. Тези изживявания се характеризират с повторяемост, а по съдържание са най-разнообразни – страх от смъртта, от тълпи, от широко открити пространства, от височина, от изчервяване на лицето, от някакво заболяване,страх от остри предмети, страх от замърсяване и други. Тези страхове често се съчетават с някоя от специфичните фобии. Страховите изживявания при натрапливите състояния често се съчетават с действия и ритуали, чрез които пациентът се стреми да избегне натрапващия се страх и вегетативните симптоми като сърцебиене, изпотяване, повишаване на кръвното налягане, побледняване или зачервяване на лицето, сухота в устата, треперене на ръцете и други. За смекчаване на страха или освобождаване от него болните извършват най-различни действия или движения. Ако болният изпитва страх от замърсяване, той се мие многократно след докосване на какъвто и да е предмет. Тези “предпазни” действия или движения се наричат ритуали и са най-характерната особеност при този вид разстройство. Характерно е, че ако ритуалът бъде прекъснат или се наруши неговата последователност, болният го започва отново. В противен случай нарастват тревожността, страховете, мъчителните представи, мисли, съмнения и спомени. Натрапливите разсъждения над някои неразрешими или ненужни въпроси често се проявяват като болестно “мъдруване”. За възникването на тези разстройства определена роля играят генетичните особености и преморбидните черти на индивида, включително структурата на личността. Косвено действащи психотравми, ситуации или изненади също могат да играят роля. В условията на изчерпване е напълно възможно даже да се наслагват чужди тревоги и оплаквания. Според психоаналитиците натрапливите изживявания представляват изтласкани в подсъзнанието агресивни или социални неотреагирани афекти или импулси, които могат да доминират във фантазиите или сънищата. В будно състояние натрапливите мисли, страхове и действия нахлуват в съзнанието на индивида против неговото желание и воля и въпреки неговата съпротива. Тук се долавят две тенденции – вътрешен напор за натрапливост и опит за съпротива от страна на болния. Тези тенденции са в постоянен сблъсък, при който почти никога не се стига до индивидуално и самостоятелно овладяване на мъчителните натрапливи изживявания. Често болните се страхуват да не извършат агресивно или автоагресивно действие. Това не става, но държи болните в напрежение и постоянно безпокойство. При обсесивно компулсивните разстройства, както при всички невротични разстройства, водещо в терапията е комплексното психотерапевтично лечение. Най-често се използват когнитивноповеденческата и отреагираща психотерапия, както и сугестивно въздействие в състояние на хипноза или електросън. При две трети от болните натрапливостите отзвучават още при първия курс на лечението, а при една трета има рецидиви и флуктуиращ характер на заболяването. Тези болни се нуждаят от по-продължително лечение, като се използва и медикаментозна терапия…

Тaзи депресия е често явление в последните години и честотата й стремително нараства. Съвременният живот с неговия бърз темп, високото напрежение и сложни технологии довежда до голяма психическа натовареност и преумора. Заедно с грешките при възпитанието и биологичните фактори, свързани с генетичния набор, този социален стрес предразполага към депресии от различен вид. Депресия може да се развие след тежка психотравма – загуба на близък човек, разочарование, уволнение, безработица или самота. Депресивното състояние може да бъде нормална човешка реакция в резултат на психично натоварване, но ако състоянието се задълбочи и се появи симптоматика, която нарушава нормалния живот на човека, говорим за заболяването депресия. Болният започва да чувства себе си ненужен и своето съществуване безцелно. Обземат го мисли за безперспективност, понижава се настроението и самочувствието му и започва да проявява бездействие.

Класическата невротична депресия се характеризира с три групи симптоми:

• Болестно потиснато настроение – тъга, мъка, страх, тревога, песимизъм, самовглъбяване, безчувственост към околните
• Понижена активност – ленивост, застинала мимика, оставане дълго време в леглото, занемаряванена ежедневната работа
• Забавен мисловен процес – тих говор, бавни отговори, самоизолиране и избягване на контакти, мисли за безперспективност.

Освен тези симптоми се прибавят и безсъние, безапетитие, сексуални нарушения, главоболие и трудно съсредоточаване. В зависимост от симптоматиката може да се наблюдава тревожна депресия, при която преобладават тревожните симптоми, плач и постоянно напрежение. Друг вид е маскираната депресия, при която превалират симптоми, свързани с вътрешните органи – задух, стягане в сърдечната област и други. Когато пациентът непрекъснато търси различни болести в себе си, може да говорим за т. н. хипохондрична депресия. Лечението на всички видове невротични депресии е комплексно – медикаментозно – с антидепресанти, и психотерапевтично. Антидепресантите са най-подходящите лекарства за депресивните състояния, защото се счита, че при депресиите има недостиг на невромедиатора серотонин и антидепресантите коригират този дефект. Терапията включва още когнитивна психотерапия, отреагираща психотерапия и сугестивна терапия в будно състояние, хипноза и електросън. Много важни са и общоукрепващите средства – физическа активност, поемане на достатъчно витамини и микроелементи. Винаги се търси и причината за депресията, която, ако е възможно, трябва да се отстрани или да се промени отношението към нея. В нашата практика сме лекували голям брой пациенти с депресивни прояви от невротично естество. Типичен случай е М.В., жена на 38 год. от гр. С.З. Пациентката съобщава, че заболяването й води началото си от преди пет месеца, когато преживяла тежка психотравма – смъртта на съпруга си. След погребението жената станала неспокойна, нарушил се сънят й, обзели я мисли за безперспективност, постоянно плачела, не се хранела добре, избягвала всички околни, самовглъбявала се, смятала, че не може да се справи със задълженията си да отгледа и изучи дещеря си, която много обичала. Проведохме лечение с антидепресанти и отреагираща психотерапия – психофизиологична декапсулация в състояние на хипноза по К. Чолаков. Проведени бяха 24 психотерапевтични процедури. Пациентката се подобри и излезе от депресивното състояние. Тя стана по-спокойна, общителна, подобриха се самочувствието и настроението й, мислите й за безперспективност отзвучаха и не ръководеха поведението й. Лечебният курс приключи с голямо подобрение. След катамнестичното проучване на първата и втората година след лечението се установи, че полученият лечебен ефект е запазен, пациентката работеше и се грижеше за семейството и дъщеря си…

Сексуалният живот на човека е една от най-важните потребности, която осигурява продължението на рода. За да бъде сексуалният живот достатъчно привлекателен, природата е дарила любовните двойки със силни и дълбоки изживявания по време на сексуалния акт, независимо дали ще се осъществи зачатие, което да продължи рода, или няма да има такова. Това значи, че сексуалният живот не се свежда само до едно физическо или физиологично явление, а е тънко психологическо явление, пропито с дълбоки чувства, голямо удоволствие и горещо вълнение. Когато човек е здрав, води активен и пълноценен сексуален живот и се радва на хармония в отношенията си със своя партньор, той се чувства щастлив, като че ли птичето на щастието е кацнало на неговото рамо. Затова, когато искаме да отправим положително послание към някой близък приятел, е достатъчно да му пожелаем да бъде здрав и никога любовта – духовна и сексуална да не го изоставя. Никакви богатства или професионални успехи не са в състояние да заменят върховната наслада, която човек изпитва, когато е в обятията на своя любим. Доказано е, че ласки, нежност и дълбока чувствителност не само препълват емоционално сърцето на човека, а също разтърсват цялата му природа като физика и дух. Когато има любов и сексуална хармония между сексуалната двойка, тогава всички органи и системи заработват на високи обороти – кръвоснабдяването се подобрява, имунитетът става по-ефективен, енергията и жизнеността се удвояват, а кожата и очите грейват. Емоционалният пълнеж на влюбения му придава чувство за летене, за придобиване на крила, а медиаторите от типа на серотонина, допамина, ендорфините и др. създават чувство на еуфория, последвано от релаксация и здрав сън. Научно е доказано, че галенето, ласките и добрият секс правят човека оптимист и творец. Според Световната здравна организация, за да определим, че даден човек е сексуално здрав, трябва да установим, че той се наслаждава на сексуалния живот, без да има чувство за недостатъчност, комплекси или някакви сексуални засечки. Опитът от практиката показва, че сексуалната сфера на човека е колкото важна, толкова лесно ранима и уязвима. В последните години сексуалните разстройства станаха много чести и се срещат при повече от 20% от хората в активна полова възраст. Оказва се, че много малка част от сексуалните заболявания се дължат на органична причина, т.е. на заболяване на самите полови органи. В 80% от случаите сексуалните “засечки” се дължат на функционални причини, където решаващи са психологичните фактори – преживени стресови състояния, тревоги, прекарани тежки болести, конфликти с партньора и особено такива прояви, които засягат чест и достойнство. Сексуалните дисфункции на функционална основа са напълно лечими, стига пациентът да не се опитва да се самолекува, а да се насочи към съответния специалист – психотерапевт-сексолог.

Функционалните полови разстройства можем да разделим в три големи групи:

При жените има случаи на поява на т. н. неорганичен вагинизъм, свързан със спазъм на вагината. Статистиката показва, че около 30% от функционалната патология в сексуалната сфера се дължи на слабия интерес на дадения индивид към сексуалния партньор, 30% се падат на функционална дисфункция на половите органи като недостатъчна възбуда и ерекция. При 30% от случаите има ускорена или твърде забавена еякулация (изпразване). При около 10% от случаите се наблюдава дисфункция поради някакви други функционални процеси…

Лечението на невротичните разстройства е винаги комплексно. Необходимо е да се подбере най-добрата схема за терапия за всеки отделен индивид, защото ефектът от терапията зависи от личностните особености на пациента, неговата емоционалност, неговото обкръжение и най-вече преживените от него психотравми. Терапията на невротичните разстройства е голямо изкуство, но и призвание за психотерапевта, защото изисква компетентност, време, всеотдайност и много добро познаване на особеностите на пациента. Известно е, че невротичните разстройства се появяват вследствие на преживени индивидуално значими психотравми. Това означава, че терапията трябва да бъде преди всичко под форма на психотерапия, подпомогната от медикаментозно лечение. В процеса на терапията пациентите постепенно променят своето отношение към преживените психотравми, овладяват редица техники за собствена промяна и контрол на отрицателните емоции. За да се получи реструктуриране на досегашния начин на мислене и поведение, е необходимо време, воля, мотивация и желание от страна на пациента, както и подкрепа от неговите близки. За да се осигурят по-добри условия за въздействие на психотерапията, е добре още при първата среща с пациента психотерапевтът да назначи необходимото медикаментозно лечение…

Психотерапия на партньорските двойки

Тук отнасяме всички видове психотерапия, които провеждаме на всеки партньор от двойката поотделно или на двамата заедно. Под партньорска двойка разбираме както семейство с брак, така и двойка, която живее заедно на семейни начела без официален брак. От всички области на живота човешката душа е най-чувствителна към връзката със своя партньор. Атмосферата, в която живее партньорската двойка, трябва да бъде изпълнена с любов, привързаност, доверие, взаимност и уважение. Физическата връзка не е най-важната, защото с красотата се свиква, както с дрехите. Най-голямо значение има духовната връзка между партньорите. Когато те обединят своята съзидателна енергия, могат да преодолеят всичко, което се изпречи на пътя им – да превъзмогнат болести, неволи, лишения и трудности, както и да се справят с проблемите с отглеждането на децата. Даже и характерите на партньорите да са различни, те лесно могат да се стиковат и допълват. Ако мъжът е напорист, енергичен, прибързан в действията си, суров и взискателен, стига жената да е тактична, дипломатична и търпелива, всичко ще върви добре. Обратният вариант е също успешен – взискателна и свръхамбициозна жена и предан, внимателен и сигурен мъж, който да я подкрепя навсякъде и във всичко. По-лошият вариант е, когато и двамата са свръхамбициозни и темпераментни и разрешават спорните въпроси не с компромиси, а с малки войни. Парите в семейството са нужни за осигуряване на по-добър живот, но богатството само по себе си не прави хората по-щастливи. Богатите често живеят неспокойно, невротично, с голяма претовареност и ангажименти, понякога пристрастени в трупането на пари. Доказано е, че не може с нищо да се купи душевността, чарът, любовта, приятелството, верността и взаимността. Не рядко парите са причина единият партньор да се държи господарски и да смята, че винаги е прав и че неговата дума е последна. Такъв мъж, вместо да направи жената верен другар и приятел я третира като безгласна домашна помощница. Жената също играе съществена роля в партньорската двойка. Тя може да вдигне един мъж много високо, но може и да го смачка и обезличи. В партньорските двойки, както и във всеки от нас, воюват доброто и злото. В живота на двойката е възможно да има ревност, изневяра, наранена гордост, пренебрежение, насилие, липса на отговорност и отчужденост. Всичко това може да се превъзмогне, ако има любов и търпимост.

“Три са основните средства в ръцете на лекаря” е казал Авицена. Това са словото, билката и ножът. Психотерапията е един от най-старите лечебни методи, в основата на които стои словото на лекаря психотерапевт. Под психотерапия разбираме метод на лечебно въздействие, приложено от лекаря психотерапевт, върху човешката психична дейност с цел мобилизиране на защитните сили и механизми, необходими при лечението.

Психотерапевтичното въздействие се осъществява посредством съзнателната и подсъзнателната психична дейност, като главният инструмент за въздействие е човешката реч. Минала през булото на суеверието и скептицизма, психотерапията е съпътствала човешката цивилизация във всичките й етапи на развитие. В съвременния свят това е една от найбързоразвиващите се медицински дисциплини. Психотерапията е лечебен метод, който се прилага при найразлични заболявания, но нейното значение е най-голямо при лечението на невротичните разстройства. Успешната психотерапия на невротичните разстройства зависи от няколко фактора:

Психотерапията трябва да бъде както индивидуализирана, така и групова, но ние винаги прилагаме комплексна психотерапия, т.е. включваме различни видове психотерапевтични методики, съчетани с медикаментозно лечение, а при възможност и балнеолечение.

Добрият лечебен ефект до голяма степен зависи от активното участие на самия пациент и неговите близки, както и от личностните качества на психотерапевта. Най-важната задача на психотерапевта е да постави правилна диагноза и да открие причината за невротизирането…

Целта на този тип терапия (поведенческата) е да се задейства процесът на здраво поведение, т.е. да се усвоят полезни модели на поведение. Задължително е пациентът да има активна страна в терапията и да разбере, че не събитията правят човека нещастен, а начинът, по който тези събития се възприемат от дадената личност. Терапията обикновено се провежда както чрез индивидуални разговори и действия, така и чрез въздействието на подходящи филми, книги, музика и други. В помощ на психотерапевта могат да се включат и близките на пациента. Все по-често се сформират и групи за взаимопомощ от пациенти с подобни проблеми. Във всички случаи се изисква пациентът да бъде готов за промени в своето поведение. Той трябва да придобие “нови модели за поведение”, които да му позволят да се измъкне от блатото на невротичното разстройство, в което е затънал. Например, ако има страх от затворени пространства, т. н. “клаустрофобия”, пациентът трябва да се научи да остава сам в затворено пространство, например асансьор, като времето на пребиваване се удължава постепенно. Не след дълго се получава десенсибилизия, т.е. факторът “затворено пространство” вече не го плаши, а с това се разрешава и проблемът с фобията. Частен случай на поведенческата терапия е т. нар. експозиционна терапия. Най-добре този вид терапия може да се илюстрира при пациент, който има фобия към куче. В началото е достатъчно пациентът само да говори за кучето, по-късно кучето трябва да се наблюдава виртуално или на живо, а накрая се пристъпва към най-тежкия момент – кучето да се пипне и погали. Има описани случаи когато по този начин пациенти с фобия към кучета са се освободили от страха и даже са си взели за домашен любимец куче. Възможностите на поведенческата психотерапия в общата психотерапевтична практика са много големи. Тя се използва или самостоятелно, или като отделен компонент в даден психотерапевтичен план.

В последните години този вид терапия (когнитивната) се счита за истински хит между различните псхотерапевтични техники. В западния свят това е най-проспериращото психотерапевтично направление от групата на поведенческите терапии, което залага на съзнанието, знанието и здравия разум. Поради високата си ефективност когнитивната терапия е придобила в Англия прозвището “бърз ремонт”. Прилага се при почти всички невротични разстройства, независимо от техния вид и тежест. Когнитивната психотерапия се основава на схващането, че емоционалните разстройства и невротичните заболявания са в резултат на погрешно (изопачено) мислене на дадения индивид. Например при страх от паяк пациентът има изкривено схващане, че паякът може сериозно да му навреди. За разлика от психоанализата, когнитивната психотерапия не дълбае дълбоко и назад в миналото и детството, а се занимава с настоящето, като изхожда от идеята, че в основата на невротичните разстройства са погрешните мисли. Ако се помогне на пациентите да коригират своето изопачено мислене, симптоматиката постепенно отзвучава. Пациентът се научава да мисли по начин, който му е най-полезен. Вместо да предъвква своите проблеми, по-добре е, ако е възможно, да ги изкорени. Ако това не е възможно, единствената алтернатива е да промени своето отношение към тях, т.е. да промени своята гледна точка към проблемите. В първия етап на терапията е важно да се възпрат автоматичните негативни мисли, които непрекъснато вървят в главата на пациента. В следващия етап с помощта на психотерапевта пациентът следва да подмени вредните “личностни конструкти”, които в много случаи са изкривени и нереални, и да ги замести с такива, които са в състояние да променят в положителна посока отношението на пациента към себе си, към другите и към света. Оказва се, че хората, независимо колко са образовани, богати, умни или талантливи, проявяват консерватизъм и трудно променят своите мисловни и житейски проекти, но с помощта на психотерапевта и близките на пациента в по-кратък или подълъг период това се постига…

Сугестивната психотерапия е начин на психично въздействие на лекаря психотерапевт върху болния с помощта на словесно внушение. Внушението е един от най-устойчивите и силни процеси, свързани с мозъчната дейност на човека. Податливостта на внушение е психологическа нагласа, която позволява идеи, послания и заповеди да проникват в неосъзнатата част на мозъка, като заобикалят контрола на съзнанието. Информацията, която постъпва в подсъзнанието, е силно устойчива, приема се като чиста монета и трудно се поддава на влияние. Внушението се различава от убеждението. Когато искаме да убедим някого в нещо, ние се обръщаме към разума му, излагаме му разумно нашите аргументи и той преценява дали ще се съгласи с нас, или не, съобразно своите виждания, анализи и интереси. При внушението е точно обратното – фактите и информациите заобикалят съзнанието и постъпват в подсъзнанието, което приема цялата информация като чиста монета без никакви съмнения. Подсъзнанието приема информацията без цензура, без участието на разума и волята, т.е. подсъзнанието прави това, което му се нареди. То не мисли, не разсъждава, не действа рационално, а следва сляпо инструкциите. Тази стратегия широко се използва от рекламните специалисти както в областта на политиката, така и в областта на потреблението. Има хора, които се поддават много лесно на внушение. Това зависи от генетичните фактори, от особеностите на личността на пациента, както и от моментното състояние на дадения човек. Хора в критични ситуации, в безизходица, преживели насилие или други психотравми, както и пациенти с невротични разстройства и висока ранимост, са силно податливи на внушение. Те се влияят от чуждото мнение и много често действат под чуждо влияние. Човекът, който има способност да упражнява внушение, често притежава някои важни качества – информираност, способност да говори добре, да бъде обаятелен, да се проявява като видна личност и да има висок статус в обществото. Поведението му трябва да излъчва доброта и добронамереност, да е самоуверен, убедителен и да умее да се владее. Съществуват позитивни и негативни внушения, които могат да доведат до позитивни и негативни действия и резултати. Позитивната психология твърди, че ако човек си внушава добри неща, то те се случват. Внушението е важен метод, който се използва в психотерапията. То може да се осъществи в будно състояние, в състояние на хипноза, както и в случаите, когато се провеждат катарзисни(очистващи душата) методики. Нашият опит показа, че внушението може да се осъществява и в състояние на електросън…

Внушението в хипнотично състояние е важен метод при лечението на невротичните разстройства. Хипнозата е позната от дълбока древност. Практикували са я жреците в древен Египет, религиозните водачи в Индия, позната е била и в нашите земи. През XVIII век тя привлича вниманието на медицинската общественост с опитите на виенския лекар Месмер, описани в труда му “Животински магнетизъм”. Наименованието “хипноза” е дадено от английския хирург Бред през 1842 г. и произлиза от гръцката дума “хипнос” – сън. Приема се, че хипнозата представлява условнорефлекторен, “частичен” сън или особено състояние на “транс”. В днешни дни, очистена от мистицизма и заблудите на миналото, тя широко се използва в медицинската практика. Хипнозата може да се предизвика чрез различни дразнители (движения, звуци, светлини и др.), но особено значение за практическото използване на хипнозата с лечебна цел има предизвикването й чрез словесно внушение. Лекарят психотерапевт прибягва до хипноза тогава, когато познанията и опитът му подсказват възможността чрез нея да се постигне висок лечебен ефект. Хипнотичният сън се различава от естествения, въпреки че представлява състояние, което в някои отношения е сходно с него. При хипнотичния сън съществува словесна връзка(словесен рапорт) между пациента и въвеждащия го в хипноза психотерапевт. Тази възможност позволява словесното внушение в състояние на хипноза да се използва като мощно лечебно средство. Като използва внушението в състояние на хипноза, психотерапевтът може да предизвика промени в сетивността на пациента. Възможно е да се получи хиперестезия( повишаване на сетивността) и по този начин да се възстанови психогенно нарушената сетивност. Може да се получи и феномена на хипнотичната анестезия, която се използва вместо медикаментозна анестезия в хирургията, стоматологията, акушерството и гинекологията, както и при други случаи, когато е необходимо обезболяване. Това е особено важно, когато трябва да се прави анестезия при пациенти, които са алергични към упойките, но са податливи на хипноза. Когато в състояние на хипноза или електросън чрез словото на хипнотизатора се даде дразнител – заповед – тази заповед се изпълнява стриктно от хипнотизирания. Даже и след извеждане от хипнозата, пациентът може да изпълнява зададени заповеди по време на хипнозата, т.е., когато е налице постхипнотично внушение. По този начин посредством словесното внушение в хипноза може да се възстанови активността на крайниците при пациент, който има психогенни(функционални) парези или парализи. В нашата практика лечебното внушение в хипнотично състояние е водеща психотерапевтична методика както в областта на индивидуалната психотерапия, така и при различните видове групова психотерапия…

Музиката е забележително комуникационно средство и върховно изкуство, което някои наричат “езикът на ангелите”. Тя е истинско летене, което дава възможност на човека да преодолее граници и пространства, време и място, религии, раси и култура. Светът се прекланя пред силата и красотата на музикалните произведения – вокални и инструментални. В областта на психотерапевтичната практика музикотерапията отдавна си е запазила почетно място. Научно е доказано, че за здравето на човека голямо значение имат както звуците, така и инфразвуците. От древността досега човекът живее потопен в различни звуци и инфразвуци. Първият контакт на човека с различните видове звуци се осъществява още в ембрионално време. Човешкият ембрион добре усеща ритъма на майчиното сърце, движението на белия дроб и шумовете от червата. Всеки от нас е дете на природата. Още в найранна възраст звуците, произхождащи от живата природа ( шумоленето на листата, ромоленето на потоците, ритъмът на морския прибой и песента на птиците), са съставлявали част от нашата звукова среда и всъщност представляват един мощен психотерапевтичен фактор. Шампиони в създаване на звуци са птиците, които създават най-прекрасната и лечебна звукова среда. Мелодиите като хармонични звукови съчетания са истински вибрации от Вселената, които извисяват човека, сгряват сърцето и премахват стреса. Когато слушат любимата си музика, хората получават истински “музикален масаж”, който стимулира техния интелект и психика и влива много радост, спокойствие и приятни емоции в ежедневието им. Както човекът, който излъчва музиката, така и този, който я улавя, започва да копнее по прекрасното и градивното в живота. Музиката е дар божи за човешката душа, защото само с няколко акорда могат да се задвижат неподозирани чувства на радост и мъка, любов и омраза, надежда и отчаяние. В приказките хубавата музика носи здраве за “болния принц”, психическа устойчивост за “капризната принцеса” и сладък сън за “невинното детенце”. Мелодията е енергия – двигателна сила, която стимулира всеки човек и всяко човешко движение напред и нагоре, като премахва болката, огорчението и отчаянието. Ние – българите, от векове имаме своята неповторима звукова среда, която ни е обединявала, вдъхновявала и извисявала. Всички сме израсли с уникалната българска музика, която укрепва духа, калява волята и лекува раните на човешката душа. Ако човек е уморен, разсеян или се чувства емоционално нестабилен и невротизиран, неговото емоционално равновесие може да бъде възстановено чрез психотерапевтични процедури с включването на подходяща музика…

В последните години лечението с електросън привлече вниманието както на учени, така и на практикуващи лекари в много страни в света. Електросънно лечение се прилага в САЩ, Русия, Германия, Италия, Австрия, Япония, Китай, както и у нас. За да се получи електросън, се използват специални апарати, които се зареждат с ток от акумулиращи батерии. Токът е с правоъгълна форма на токовата крива. Понастоящем у нас се използват трето поколение апарати. Ние работим с българския апарат СОМНОЛЕМА 2Т. Електрическите импулси с определени характеристики предизвикват електросънно състояние. За лечение на пациенти с невротични разстройства в нашата практика прилагаме електросън с честота 10-16 Hz и сила на тока 150 микро ампера. Доказано е, че методиката е напълно безвредна. Обстановката, при която се провежда електросънното лечение, трябва да е подходяща за целта. Изисква се тишина, уют, легло или кушетка, частично или пълно затъмнение и най-важното – психологична нагласа на пациента за този вид терапия. Лечебните свойства на електросъня са добре проучени от науката. Подобрява се подвижността на нервните процеси и се възстановява нарушената пластичност в невродинамиката. Постига се нормализиране на нарушената връзка между мозъчната кора и подкорието. Провежданият през деня електросън не нарушава нощния физиологичен сън, даже го подобрява. Нормализира се тонусът на артериите и се подобрява кръвоснабдяването на тъканите на мозъка и другите органи. Интимният механизъм на действие е стимулиране на невромедиаторите, т.е. преносителите на информация, които са свързани с доброто настроение и самочувствие, от типа на серотонина, допамина и ендорфините. Релаксацията, настъпваща по време на електросън, също действа благотворно и води до повишаване на жизнения тонус на пациента. Невротичните оплаквания след провеждането на серия от електросънни процедури постепенно отшумяват. Наблюдава се увеличаване на резистентността към стресовите фактори и към инфекциозните агенти. Дишането както по време на самите процедури, така и след това показва подобрени параметри. Подобрява се и обмяната на веществата в мозъка – азотната обмяна, въглехидратната обмяна, обмяната на аденозинтрифосфорната киселина и неорганичния фосфор. Получава се и освобождаване на биогенни амини в мозъчните клетки и се подобрява протичането на мозъчните биотокове.

Физиологично електросънят протича в 4 стадия:

Обикновено пациентите влизат в трети стадий на електросън от десетата до двадесетата минута от началото на процедурата, а по-късно електросънят напълно наподобява по външни прояви естествения физиологичен сън…

В последните години медикаментозната терапия при невротичните разстройства се превърна в истински хит. В нашата практика се отнасяме много внитемателно към медикаментозното лечение, тъй като някои препарати имат редица странични действия, а други водят до привикване и могат да станат причина за изграждане на зависимост, ако се използват дълго време. Най-често използваните лекарства са от групата на транквилантите и антидепресантите. Този вид терапия се предписва главно в началните етапи на лечението. По-късно лекарствената терапия трябва постепенно да се спре и лекарствата да се ползват само при остра нужда. При някои заболявания, като панически разстройства, натрапливости и депресивни състояния, прилагането на лекарствена терапия е много важно. Съвременната терапия при тези състояния с антидепресанти се основава на постиженията в областта на невротрансмитерите. Когато организмът бъде подложен на стрес, както и когато развие невротично разстройство, често нивото на преносителите на информация между мозъчните клетки, т. н. невротрансмитери, е нарушено. Катехоламините като адреналин и норадреналин, които са свързани със страховете и стреса, имат влияние върху мускулния тонус, настръхването, сърцебиенето и повишаването на кръвното налягане. Други трансмитери – серотонинът, допаминът и ендорфините действат благоприятно и се считат за хормони на щастието, настроението, радостта и самочувствието. Антидепресантите по един сложен механизъм увеличават количеството на хормоните на радостта. Когато в терапията се включат антидепресанти, които са стимулатори за повишаване на нивата на хормоните на щастието в мозъка и кръвта, клиничната картина, особено при депресивните състояния, започва бързо да се подобрява. Друга група лекарствени средства, т. нар. “транквиланти”, имат релаксиращ и успокояващ ефект. Психотерапевтът трябва да определи точно от какъв медикамент се нуждае съответният пациент. Нови изследвания показват, че при депресивните състояния се наблюдавани ниски серотонинови нива и затова антидепресантите се прилагат най-често при депресиите, тъй като тези лекарства повишават серотониновото ниво. Някои храни също имат способността да повишават серотониновото ниво. Аминокиселината Ел-триптофан, която се съдържа в бананите, шоколада и какаото, служи за синтеза на серотонин, което обяснява защо тези продукти, макар и за кратко време, подобряват самочувствието. Напоследък се установи, че биологично активното вещество мелатонин е също свързано със спокойствието и доброто самочувствие на индивида. През деня под въздействието на светлината се синтезира повече серотонин, а през нощта мелатонин. Мелатонинът е хормон на епифизата, която се намира в мозъка. Той регулира биологичния часовник на организма, подобрява съня, действа като мощен антиоксидант, удължава живота, забавя стареенето и има антираков ефект. Предлага се във фармацевтичната мрежа като препарата Виватонин и е регистриран като хранителна добавка. Той има много добър ефект при безсънието, подобряване на половия живот и при сезонните депресии. По принцип прилагането на медикаменти с успокоителен, антидепресивен и сънотворен ефект трябва да става много внимателно. Човек може да стигне до спешна помощ ако не познава добре тяхното действие. Тези препарати не бива да се вземат с алкохол. Трябва да се избягват от индивиди с ниско кръвно налягане и стомашна язва…